Проучване / Обновено на 7 ноември 2026 г.
Можем ли да се научим да не се връзваме?
Можеш да се научиш да намираш източника и да обясняваш защо стигаш до даден извод. Дали ще се сетиш да го направиш, докато скролваш? Това вече е друг въпрос.
01 / Първо: какво проверяваме?
Грешка, контекст и умисъл
Можеш да споделиш нещо невярно с най-добри намерения. При дезинформацията някой целенасочено се опитва да те подведе. И не му трябва непременно измислица: стига да сложи истински факт, снимка или цитат в грешен контекст. Можем да хванем подвеждането, без още да знаем дали авторът го е направил нарочно.
Почни от самото твърдение: какво точно пише? После виж какво го подкрепя и какво още не знаеш. Ако искаш да разбереш кой стои зад публикацията или дали някой е действал в група, търси отделни следи.
Защо си казваш „Е, това съм го чувал“?
Като чуеш нещо няколко пъти, то започва да ти звучи познато. В експерименти дори неверни заглавия могат да изглеждат по-достоверни само защото вече си ги виждал. Има значение и на кого вярваш, какво мислиш по темата и как се чувстваш. Питай се: това ново доказателство ли е, или същото твърдение, пуснато от друг профил?
Vellani и съавт. · Повторение и споделяне ↗ · Ecker и съавт. · Обзор на факторите ↗
Какво е дезинформация? Примери и графики · ЮНЕСКО · Наръчник за проверка на информацията · Редакторска бележка за организирани кампании
02 / Какво са тествали
Кое помага на практика?
Виж какво са открили в няколко различни вида изследвания: метаанализ за преподаването на критично мислене, уроци в училище, експерименти със случайно разпределение и тестове в реална среда. Има разлика дали решаваш задача, казваш, че би споделил нещо, или наистина го пращаш нататък.
- Решаваш задача, обсъждаш и обясняваш защо
Метаанализ на 341 оценки на ефекта отчита средно по-добри резултати на тестове за критично мислене. Обсъждането, задачите от реалния живот и работата с наставник се свързват с по-добри резултати. Стойността g = 0,30 е стандартизирана разлика, не 30% подобрение. Отделните изследвания дават различни резултати.
Abrami и съавт., 2015 ↗- Отвори друг таб и провери
След шест урока по 50 минути ученици се справят по-добре със задачи за надеждността на сайтове. Учили са се да излизат от страницата и да търсят какво казват независими източници. Изследователите са съпоставили класовете без случайно разпределение. Дали учениците продължават да го правят извън урока, не е измерено.
Wineburg и съавт., 2022 ↗- Преди да го пратиш: „Вярно ли е?“
В полеви експеримент в Twitter линковете, които участниците споделят през следващите 24 часа, водят средно до по-добре оценени източници. Оценявани са сайтовете, а не всяка статия поотделно. Други експерименти показват сходна насока главно в това, което хората казват, че биха споделили.
Pennycook и съавт., 2021 ↗ · Pennycook и Rand, 2022 ↗- Научи номера, преди да ти го приложат
След видеа за фалшиви дилеми и емоционален език участниците разпознават по-добре някои похвати в задачи. Полевият тест в YouTube проверява как отговарят на въпрос до 24 часа, а не какво споделят след това. В други експерименти част от ефектите се задържат седмици, а напомнянията могат да помогнат.
Roozenbeek и съавт., 2022 ↗ · Maertens и съавт., 2025 ↗
03 / България
Какво казват числата за България?
Четене в училище: PISA 2022 и 2025
| Година | България | Средно за ОИСР |
|---|---|---|
| 2022 | 47% | 74% |
| 2025 | 42% | 69% |
На ниво 2 учениците например могат да открият основната идея на текст със средна дължина и да намерят информация по зададени критерии. Този показател на PISA е за четене. По тези числа няма как да разбереш как учениците биха реагирали на конкретна дезинформация или какво е довело до промяната между годините.
ОИСР · PISA 2022 за България ↗ · ОИСР · PISA 2025 за България, публикувано на 8 септември 2026 г. ↗
Какво правим онлайн: две различни мерки
| Показател | България | ЕС |
|---|---|---|
| Проверили съмнително онлайн съдържание | 19,26% | 29,16% |
| Поне базови общи цифрови умения | 38,26% | 60,40% |
Проверка на съдържание: анкетираните посочват дали са попадали на съдържание, което смятат за невярно или съмнително, в новинарски сайтове или социални мрежи през последните три месеца и дали са го проверили. За проверка се зачита поне един подход: справка с източници или друга информация онлайн, онлайн обсъждане или офлайн разговор или източник. Дяловете са спрямо хората на 16–74 г., не само спрямо срещналите съмнително съдържание. Анкетата не показва дали проверката е била точна или кой е повярвал на невярно твърдение.
Европейска комисия · DESI 2026, профил на България ↗ · Евростат · Проверка на онлайн съдържание (I_TIC2) ↗ · Евростат · Въпросник за България (F3–F5, PDF) ↗
Общи цифрови умения: показателят обобщава дейности, които хората съобщават в пет области — информация и данни, общуване и сътрудничество, създаване на съдържание, безопасност и решаване на проблеми. „Поне базови“ означава базово или по-високо ниво във всяка от петте области. Това е непряка оценка на уменията, различна от PISA и от показателя за проверка.
Евростат · Общи цифрови умения, 2025 ↗ · Евростат · Методика за цифровите умения (DSI 2.0) ↗
Какво видяха в тестовете на десетокласниците?
Български доклад от 2022 г. разглежда 4 208 зачетени теста на десетокласници. Сред трудностите са да намериш нужната информация и да обясниш на какво в текста или данните стъпва изводът ти. Задачите проверяват определени умения, без да измерват цялата медийна грамотност.
Коалиция за медийна грамотност · Аналитичен доклад, с. 7 и 23–24 ↗
04 / Пробвай го в клас
Урок: „Какво всъщност е решено?“
Представи си, че в кварталната група пише: „Общината спира парите за библиотеката.“ Дай на класа публикацията, проектобюджета и протокола от гласуването. В този измислен казус бюджетният ред е преместен, а общата сума за библиотеката е същата. Става за час на класа, БЕЛ или гражданско образование.
- 5 мин. · Какво точно пише? Нека всеки запише какво ще провери и колко е сигурен в първата си преценка.
- 10 мин. · Отвори документите. По двойки потърсете автор, дата и точния ред. Вижте кое е проект и кое е протокол: едното е предложение, другото показва какво е гласувано.
- 10 мин. · Кажи защо мислиш така. Една група проверява реда, друга — общата сума. Сравнете какво доказва всеки документ.
- 10 мин. · Напиши поправка. „Знаем, че…“, „Още не знаем дали…“, „Бих променил извода си, ако…“
Гледай дали учениците посочват точно твърдение, подкрепят го с доказателство и казват какво още не знаят. Дай им друг тип пример след седмица, за да видиш дали ще приложат същите стъпки. Това е идея за урок. Ефектът от упражнението на сайта не е измерен.
Наредба № 13 · Медийна грамотност в часа на класа, чл. 11 ↗ · Европейска комисия · Указания за учители, 2026 ↗ · Коалиция за медийна грамотност · Материали на български ↗